Основите на ротарианското движение в Панагюрище се полагат от група ентусиасти – Красимир Немигенчев, Ясен Христов, Христо Чочев и Йордан Йорданов, през м. октомври 1998 г., като Предварителен Ротари клуб в зоната на Дистрикт 2480.

Три години панагюрските ротарианци доказват с голямо усърдие и трудолюбие, че са достойни с делата си в полза на обществото, за да бъдат утвърдени в голямото ротарианско семейство. Признанието и радостта за нас не закъсняват. На 23 ноември 2001 г. панагюрският клуб е чартиран. Чартърният лист тържествено е връчен на 18 декември 2001 г., лично от президента на Ротари интернешънъл – Ричард Д. Кинг в резиденция „Бояна”.

Ние, панагюрските ротарианци сме наследници на първия ротарианец–българин Събо Николов, родом от Панагюрище. Днес ние всички отдаваме почитта си към него. Трудолюбието е пословично за Събо Николов. А съдбата ни отрежда да бъдем достойни негови последователи.

Ротари е приятелство! Да подадеш ръка! Да си човеколюбив! Да вървиш начело! Да превръщаш мечтите в реалност! Това е само минималното, за да работиш в служба на обществото.

В поредицата на тези слова, нека да си припомним част от ротарианската молитва, изсечена и на обелиска „Събо Николов” – „цялото човечество да бъде изпълнено с доброто, мир и любов!”. Това послание отправяме, с топлото и сърдечност, към всички, за да следваме примера на знаменития панагюрец.

Събо Николов

Роден е през 1870 г. в Панагюрище. На 16 заминава за САЩ като прислужник на прибиращ се в родината си  от България протестантски пастор. Там работи в текстилна фабрика и едновременно учи. След завършване на вечерна гимназия Николов следва във Вустерския технологичен институт. Около 1904 г. преминава на самостоятелна работа, а към 1920 г. е вече вицепрезидент и старши съдружник на Леланд-Гифърд къмпани (за машиностроене и металообработване).

През 1915 г. Събо Николов е приет за член на Ротари клуб – Уорчестър, САЩ. Това е първият българин-ротарианец. Верен на ротарианските принципи той осигурява стипендии на редица младежи-българи, които следват в чужбина.

В завещанието на Събо Николов е предвидено щедро дарение за родния му град Панагюрище. Основаната от него фондация и до ден днешен подпомага болницата тук. Той използва всяка възможност, за да включи България в програмите на своя клуб и лобиране пред други американски фондации.

Събо Николов умира през 1959 г. в САЩ.